4. ПРАВАТА МИСЪЛ Е МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА! НАМИРАНЕ НА ОСНОВНАТА ИДЕЯ
Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш. (121, с. 237)
Правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. (183, с. 51)
Носът е символ на човешката интелигентност. Като знаете това, не пипайте безразборно носа си. Той представя пръчицата на капелмайстора, изработена в една от най-съвършените фабрики на Божествения свят. Тази пръчица не може да се пипа. Тя е украсена със скъпоценни камъни. В старо време магите са носели дрехи с широки ръкави, дето са криели тояжката си. Преди да направи нещо, магът поглеждал тояжката си. Те не са знаели, че тази тояжка е на лицето им – техният нос. Днес обаче посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само човек да носи тояжката си в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни този закон, той неизбежно ще изпита силата Ă. (168, с. 144)
Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка – той и досега още не е употребил тази тояжка. Ще ви приведа онзи анекдот на един стар дядо и неговия внук. Когато наближило да умира, той извикал своя внук и му казал: „Синко, тази тояжка ми остана от моя дядо. С нея се ожених, с нея родих и отгледах деца, тя ми помогна много в моя живот. Тази тояга е излязла от рая. Ако я вземеш, и на тебе ще ти помогне.“ След това дядото умира. Синът (внукът) взел тоягата, държал я година, две, три, пазил я, но в това време нищо не работил. Очаквал всичко на тояжката, тя да му донесе щастието. В това време работите му съвсем се забъркали, той съвсем закъсал. Изминали десет години, но положението му не се подобрило. Един ден той си казал: „Чудно нещо, с тая тояга съвсем се заблудих! Откак я взех, работите ми се объркаха повече. Ако не я бях взел, в тез десет години човек щях да стана.“ Той взел да мисли как да се освободи от тоягата. Да я продаде – никой не я иска. Да я остави някъде – жал му било. Един ден взел тоягата в ръката си и тръгнал да се разходи. Върви той и си мисли: „Бре, от мене по-голям будала няма!“ В това време един бик го напада. Той започнал да се брани с тоягата си и в тази борба тоягата се счупила надве. От мястото, дето се счупила тоягата, започнали да текат пари, злато се изсипало. Като видял това, той си казал: „Защо не се случи туй нещо преди десет години?“ И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все нещо ще излезе от тоягата! Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. (24, с. 266)
Който разбира живота правилно, той може да превежда символите… Правилното разбиране и превеждане на символите не е нищо друго освен наука, която наричат „магия“. (77, с. 147)
Казано е: „Блажени нищите духом.“ Нищите духом не подразбира бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: „Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие.“ Казвам: тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може в 20-30 години най-много да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. (101, с. 187) 
